Все някога, знам, ще сте срещна,
ще застана свенливо пред теб,
ще притихне в гърдите ти нещо
и за миг може би ще се спреш.
Мисълта ти със взрив ще се пръсне
като празнична светла заря!
В този миг нещо в теб ще възкръсне,
ще изгубиш очи за света.
В този ден, когато те срещна,
дъжд по паважа ще бие пети
Ще ме погалиш с длани горещи
и слънце в косите ми ще затрепти...
Сто на сто някой ден ще се видим
и между ни като ток ще пулсира
цяло пространство. Чак до невидимост.
Всеки в другия ще се намира.
Някой ден ще се срещнем като два огъня
или като близки подземни води
и след това дали без тебе ще мога?
А без мене ще можеш ли ти?
© Миглена Цветкова Всички права запазени