На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала.
Един невидим, но добър овчар.
В прозорчето ми светлинката, бяла –
за думите среднощни, ярък фар,
светлее и разкъсва с пръсти мрака,
щурец разплакан тихичко теши,
че ще възкръсне Онзи, дълго чакан –
Спасителят на нашите души. ...