Когато се събуждаш...
Когато се събуждаш...
на Корнелия
Една лоза почука отвънка на стъклото,
приседна Светлината до тебе на леглото-
усмихната загледа се нежно във съня ти,
че всички земни билки с упойни аромати
бе есенната щедрост във младото ти тяло
като букет за обич и вричане събрала-
от лунните прозрачни и още топли нощи,
когато подлудели летят пияни дрожди...
... И дълго тъй стоя и гледа Светлината
защото много хубава ти беше във съня си,
но още по си хубава, когато се събуждаш-
приличаш на дете: без грехове, без възраст,
без грижи, без пороци, без минало, без разкаяния
и с устните си само измервам разстоянието,
което в тази утрин желая да измина-
когато се събуждаш възбуждащо-невинна...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
