Dec 18, 2013, 8:24 AM

Когато се събуждаш...

  Poetry » Other
560 0 4

Когато се събуждаш...

                               на Корнелия

 

Една лоза почука отвънка на стъклото,

приседна Светлината до тебе на леглото-

усмихната загледа се нежно във съня ти,

че всички земни билки с упойни аромати

 

бе есенната щедрост във младото ти тяло

като букет за обич и вричане събрала-

от лунните прозрачни и още топли нощи,

когато подлудели летят пияни дрожди...

 

... И дълго тъй стоя и гледа Светлината

защото много хубава ти беше във съня си,

но още по си хубава, когато се събуждаш-

приличаш на дете: без грехове, без възраст,

 

без грижи, без пороци, без минало, без разкаяния

и с устните си само измервам разстоянието,

което в тази утрин желая да измина-

когато се събуждаш възбуждащо-невинна...

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...