Dec 18, 2013, 8:24 AM

Когато се събуждаш...

  Poetry » Other
555 0 4

Когато се събуждаш...

                               на Корнелия

 

Една лоза почука отвънка на стъклото,

приседна Светлината до тебе на леглото-

усмихната загледа се нежно във съня ти,

че всички земни билки с упойни аромати

 

бе есенната щедрост във младото ти тяло

като букет за обич и вричане събрала-

от лунните прозрачни и още топли нощи,

когато подлудели летят пияни дрожди...

 

... И дълго тъй стоя и гледа Светлината

защото много хубава ти беше във съня си,

но още по си хубава, когато се събуждаш-

приличаш на дете: без грехове, без възраст,

 

без грижи, без пороци, без минало, без разкаяния

и с устните си само измервам разстоянието,

което в тази утрин желая да измина-

когато се събуждаш възбуждащо-невинна...

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...