jollyroger (Коста Качев)
1544 16
Dec 18, 2013, 8:24 AM

Когато се събуждаш... 

  Poetry » Other
373 0 4

Когато се събуждаш...

                               на Корнелия

 

Една лоза почука отвънка на стъклото,

приседна Светлината до тебе на леглото-

усмихната загледа се нежно във съня ти,

че всички земни билки с упойни аромати

 

бе есенната щедрост във младото ти тяло

като букет за обич и вричане събрала-

от лунните прозрачни и още топли нощи,

когато подлудели летят пияни дрожди...

 

... И дълго тъй стоя и гледа Светлината

защото много хубава ти беше във съня си,

но още по си хубава, когато се събуждаш-

приличаш на дете: без грехове, без възраст,

 

без грижи, без пороци, без минало, без разкаяния

и с устните си само измервам разстоянието,

което в тази утрин желая да измина-

когато се събуждаш възбуждащо-невинна...

 

Коста Качев

© Коста Качев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??