Когато се заключат есенни надеждите и за раздяла вече се е свечерило, тогава слизат ниско над салкъмите желания, превити с облаци във сиво. Тогава много тихо плача в тишината, а слънцето немее зад завесите, разбирам... тръгнаха си вече птиците и в мен остава тъжното самотно. Събличам си последната надежда... Не искам, ала трябва... Господи, прости ми! Сълзите ми не стигат за отплата, за щастие откраднато със шепи... А бях обичана, и много светла, та чак примижваше от блясъка ми слънцето, люлееше ме във прегръдката си, и бях му вярна, и така щастлива. Но иде време... винаги така е, когато неочаквано се свечери, звездите губят блясъка си и плачат наранени от мечти. Когато от обичане душата цяла потръпва дъждостичаща от чувства, тогава моят плач от обич бяла се слива тихо със салкъма...
Ако тъгата може да се нарече прелестна, то тя ще е такава само тук, при теб! Но не си събличай последната надежда! Тя винаги ни трябва!!!... Много те прегръщам!
Отлежало бяло вино с контролирано наименование за произход! "Салкъмена сълза" харесва ли ти като запазена търговска марка?! Пази я! Толкова е бистра!!! Зем.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прегръщам те!