8 июл. 2014 г., 13:13

Когато се завръщам

1.1K 0 2

В отговор на едно произведение: 
https://www.facebook.com/245199855601141/photos/a.245204685600658.55714.245199855601141/569837986470658/?type=1&theater



Не сме сами! Пред нас е и Живота!
Е, вярно, за малко, ще ни раздели…
Минутите потрепват и с охота, 
броят в очите ни въздишки и сълзи.

Разбира се, разделите са трудни –
две релси, влак (най-крайния вагон),
след който ще ме следваш, аз пък – 
тръгвам,
макар да знам, че тук е моят дом.

Спектаклите? Да, те са си прекрасни,
но тях ги остави за „след това“…
Когато се завръщам, ще съм щастие,
забравило във миг годините на самота.


24.04.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...