8 jul 2014, 13:13

Когато се завръщам

  Poesía
1.1K 0 2

В отговор на едно произведение: 
https://www.facebook.com/245199855601141/photos/a.245204685600658.55714.245199855601141/569837986470658/?type=1&theater



Не сме сами! Пред нас е и Живота!
Е, вярно, за малко, ще ни раздели…
Минутите потрепват и с охота, 
броят в очите ни въздишки и сълзи.

Разбира се, разделите са трудни –
две релси, влак (най-крайния вагон),
след който ще ме следваш, аз пък – 
тръгвам,
макар да знам, че тук е моят дом.

Спектаклите? Да, те са си прекрасни,
но тях ги остави за „след това“…
Когато се завръщам, ще съм щастие,
забравило във миг годините на самота.


24.04.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...