8.07.2014 г., 13:13

Когато се завръщам

1.1K 0 2

В отговор на едно произведение: 
https://www.facebook.com/245199855601141/photos/a.245204685600658.55714.245199855601141/569837986470658/?type=1&theater



Не сме сами! Пред нас е и Живота!
Е, вярно, за малко, ще ни раздели…
Минутите потрепват и с охота, 
броят в очите ни въздишки и сълзи.

Разбира се, разделите са трудни –
две релси, влак (най-крайния вагон),
след който ще ме следваш, аз пък – 
тръгвам,
макар да знам, че тук е моят дом.

Спектаклите? Да, те са си прекрасни,
но тях ги остави за „след това“…
Когато се завръщам, ще съм щастие,
забравило във миг годините на самота.


24.04.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...