Jul 8, 2014, 1:13 PM

Когато се завръщам

  Poetry
1.1K 0 2

В отговор на едно произведение: 
https://www.facebook.com/245199855601141/photos/a.245204685600658.55714.245199855601141/569837986470658/?type=1&theater



Не сме сами! Пред нас е и Живота!
Е, вярно, за малко, ще ни раздели…
Минутите потрепват и с охота, 
броят в очите ни въздишки и сълзи.

Разбира се, разделите са трудни –
две релси, влак (най-крайния вагон),
след който ще ме следваш, аз пък – 
тръгвам,
макар да знам, че тук е моят дом.

Спектаклите? Да, те са си прекрасни,
но тях ги остави за „след това“…
Когато се завръщам, ще съм щастие,
забравило във миг годините на самота.


24.04.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...