16 апр. 2010 г., 22:30

Когато ще ти липсвам

2.6K 0 10

Когато ще ти липсвам,
ще съм същата -
такава, дето в блянове ме виждаш,
обичаща, спонтанна и прегръщаща,
оставила следи във теб съзиждащи.

Когато ще ти липсвам,
ще се връщам
в ония дни и нощи незабравени,
ще те прераждам и ще преобръщам
света ти със магия неподправена.

Когато ще ти липсвам,
ще съм струната,
която само ти ще си докоснал,
в забързаните делници препъната,
но в себе си сърцето твое носеща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...