Когато ще ти липсвам,
ще съм същата -
такава, дето в блянове ме виждаш,
обичаща, спонтанна и прегръщаща,
оставила следи във теб съзиждащи.
Когато ще ти липсвам,
ще се връщам
в ония дни и нощи незабравени,
ще те прераждам и ще преобръщам
света ти със магия неподправена.
Когато ще ти липсвам,
ще съм струната,
която само ти ще си докоснал,
в забързаните делници препъната,
но в себе си сърцето твое носеща.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
