20 мар. 2018 г., 09:00

Когато си мълчим 

  Поэзия » Любовная
2395 23 15

Сънувам те... Но винаги далече,

във гънките на севера студен...
Душата ми сама се скита вечер,
облечена... в най-тъжния рефрен...

 

А вятърът - изкусен цигулар
й свири песен в уличните жици...
Обвит във своя вятърничав чар
я гали със ухаещи къдрици.

 

Така боли беззвучно любовта...
А тътен глух гърдите ми раздира!
Навън е тихо... Само тишина
и тази нощ на устните ми спира...

 

Сега не питай има ли звезди!
Минутите без теб са голи рими...
Нали светът се ражда от мечти?!
А моите... са все недостижими...

 

Последната цигара ми догаря,
а тоя стих се стеле като дим...
И питам се... Дали все още паря
в очите ти, когато си мълчим?...

 

Алекс ( Малката )
25.01.18

© Алекс Малката Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??