Mar 20, 2018, 9:00 AM

Когато си мълчим 

  Poetry » Love
2394 23 15

Сънувам те... Но винаги далече,

във гънките на севера студен...
Душата ми сама се скита вечер,
облечена... в най-тъжния рефрен...

 

А вятърът - изкусен цигулар
й свири песен в уличните жици...
Обвит във своя вятърничав чар
я гали със ухаещи къдрици.

 

Така боли беззвучно любовта...
А тътен глух гърдите ми раздира!
Навън е тихо... Само тишина
и тази нощ на устните ми спира...

 

Сега не питай има ли звезди!
Минутите без теб са голи рими...
Нали светът се ражда от мечти?!
А моите... са все недостижими...

 

Последната цигара ми догаря,
а тоя стих се стеле като дим...
И питам се... Дали все още паря
в очите ти, когато си мълчим?...

 

Алекс ( Малката )
25.01.18

© Алекс Малката All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??