Mar 20, 2018, 9:00 AM

Когато си мълчим

  Poetry » Love
3K 26 19

Сънувам те... Но винаги далече,

във гънките на севера студен...
Душата ми сама се скита вечер,
облечена... в най-тъжния рефрен...

 

А вятърът - изкусен цигулар
й свири песен в уличните жици...
Обвит във своя вятърничав чар
я гали със ухаещи къдрици.

 

Така боли беззвучно любовта...
А тътен глух гърдите ми раздира!
Навън е тихо... Само тишина
и тази нощ на устните ми спира...

 

Сега не питай има ли звезди!
Минутите без теб са голи рими...
Нали светът се ражда от мечти?!
А моите... са все недостижими...

 

Последната цигара ми догаря,
а тоя стих се стеле като дим...
И питам се... Дали все още паря
в очите ти, когато си мълчим?...

 

Алекс ( Малката )
25.01.18

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Малката All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...