31 мая 2024 г., 01:20

Когато скитник си намери дом

652 2 5

Наживя ми се вече бездомно.
(Не, че исках да бъда номад.) 
Всички, дето наужким свободни, 
да съм роб все ме учеха как. 
Ала аз не поглеждах надолу. 
Не прекланях главица за сеч. 
Таз' немирна отглеждана гордост, 
озаптявах я в мерена реч. 
И реших да му скъсам оковите  
на живота, роден да препуска. 
Всички рамки, и стари, и новите, 
ги складирах при вехтите чувства. 
Изведнъж, (но във време логично) 
от умора на болката чак, 
аз поисках от Бог, да обичам, 
но се чудех - ще мога ли пак? 
И тогава разбрах, че съм искрен, 
но до гуша преял с чуждолъжие. 
Тази нужда - любов да измислям, 
ме превръщаше в хладно оръжие. 
Но надникна ти в моите думи 
и прочете в душата ми мъката. 
Изболя я без дъх и наум, 
сякаш рана на майчина плът. 
И тогава се скрих във покоя 
под гръдта ти, притихнала в стон, 
че да видя отвътре какво е 
да си скитник намерил си дом... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
30.05.2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...