28 июн. 2022 г., 09:01

Когато светлината свети в нас

1.1K 0 5

 

Черепът ми е кутия за мечти, 

а сърцето ми вселена е от страст. 

Не вървя по чуждите следи, 

собствен път държа да имам аз. 

 

Всекидневно сблъсквам се с капани

светлината дебнещи да ми отнемат, 

но напук на купищата рани

пулсът ми е с ритъм на поема. 

 

Тъжна е понякога и сложна, 

но прелива се в усмивка пак - 

Мисията ми на граница е невъзможна, 

да не пускам във душата мрак. 

 

А отвсякъде в живота дебне

чернота в озъбена реалност, 

но не може светлината да изчезне

щом е част от нашата душевност! 

 

 13.05.2022

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...