Когато светлината свети в нас
Черепът ми е кутия за мечти,
а сърцето ми вселена е от страст.
Не вървя по чуждите следи,
собствен път държа да имам аз.
Всекидневно сблъсквам се с капани
светлината дебнещи да ми отнемат,
но напук на купищата рани
пулсът ми е с ритъм на поема.
Тъжна е понякога и сложна,
но прелива се в усмивка пак -
Мисията ми на граница е невъзможна,
да не пускам във душата мрак.
А отвсякъде в живота дебне
чернота в озъбена реалност,
но не може светлината да изчезне
щом е част от нашата душевност!
13.05.2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
