Jun 28, 2022, 9:01 AM

Когато светлината свети в нас

  Poetry » Other
1.1K 0 5

 

Черепът ми е кутия за мечти, 

а сърцето ми вселена е от страст. 

Не вървя по чуждите следи, 

собствен път държа да имам аз. 

 

Всекидневно сблъсквам се с капани

светлината дебнещи да ми отнемат, 

но напук на купищата рани

пулсът ми е с ритъм на поема. 

 

Тъжна е понякога и сложна, 

но прелива се в усмивка пак - 

Мисията ми на граница е невъзможна, 

да не пускам във душата мрак. 

 

А отвсякъде в живота дебне

чернота в озъбена реалност, 

но не може светлината да изчезне

щом е част от нашата душевност! 

 

 13.05.2022

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...