Jun 28, 2022, 9:01 AM

Когато светлината свети в нас

  Poetry » Other
1.1K 0 5

 

Черепът ми е кутия за мечти, 

а сърцето ми вселена е от страст. 

Не вървя по чуждите следи, 

собствен път държа да имам аз. 

 

Всекидневно сблъсквам се с капани

светлината дебнещи да ми отнемат, 

но напук на купищата рани

пулсът ми е с ритъм на поема. 

 

Тъжна е понякога и сложна, 

но прелива се в усмивка пак - 

Мисията ми на граница е невъзможна, 

да не пускам във душата мрак. 

 

А отвсякъде в живота дебне

чернота в озъбена реалност, 

но не може светлината да изчезне

щом е част от нашата душевност! 

 

 13.05.2022

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...