Jun 28, 2022, 9:01 AM

Когато светлината свети в нас

  Poetry » Other
1.1K 0 5

 

Черепът ми е кутия за мечти, 

а сърцето ми вселена е от страст. 

Не вървя по чуждите следи, 

собствен път държа да имам аз. 

 

Всекидневно сблъсквам се с капани

светлината дебнещи да ми отнемат, 

но напук на купищата рани

пулсът ми е с ритъм на поема. 

 

Тъжна е понякога и сложна, 

но прелива се в усмивка пак - 

Мисията ми на граница е невъзможна, 

да не пускам във душата мрак. 

 

А отвсякъде в живота дебне

чернота в озъбена реалност, 

но не може светлината да изчезне

щом е част от нашата душевност! 

 

 13.05.2022

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...