28 jun 2022, 9:01

Когато светлината свети в нас

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

 

Черепът ми е кутия за мечти, 

а сърцето ми вселена е от страст. 

Не вървя по чуждите следи, 

собствен път държа да имам аз. 

 

Всекидневно сблъсквам се с капани

светлината дебнещи да ми отнемат, 

но напук на купищата рани

пулсът ми е с ритъм на поема. 

 

Тъжна е понякога и сложна, 

но прелива се в усмивка пак - 

Мисията ми на граница е невъзможна, 

да не пускам във душата мрак. 

 

А отвсякъде в живота дебне

чернота в озъбена реалност, 

но не може светлината да изчезне

щом е част от нашата душевност! 

 

 13.05.2022

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...