***
Разпилявам пръски сняг -
топят се в дъх от праскови
и в нежния им бяг
тъгувам по снежинките.
Разплисквам цветовете -
крещят във кални багри,
а шеметният свят
изчезва сред въздишките.
***
Не се страхувам сутрин
и с грим от теменужки
прелиствам нотни блянове
от векове ненужни.
Творя те в синя чувственост,
от извратена гордост,
от каменно безумие
и страстна бездуховност.
Творя те като собственост -
безкрилна и безлична.
За да те имам истински,
когато съм различна.
22.01.08
Пловдив
© Бехрин Все права защищены