Jan 22, 2008, 10:36 PM

Когато съм различна

  Poetry
959 0 18
 

 

***

Разпилявам пръски сняг -

топят се в дъх от праскови

и в нежния им бяг

тъгувам по снежинките.

Разплисквам цветовете -

крещят във кални багри,

а шеметният свят

изчезва сред въздишките.

 

***

Не се страхувам сутрин

и с грим от теменужки

прелиствам нотни блянове

от векове ненужни.

Творя те в синя чувственост,

от извратена гордост,

от каменно безумие

и страстна бездуховност.

Творя те като собственост -

безкрилна и безлична.

За да те имам истински,

когато съм различна.

 

22.01.08

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...