Jan 22, 2008, 10:36 PM

Когато съм различна

  Poetry
963 0 18
 

 

***

Разпилявам пръски сняг -

топят се в дъх от праскови

и в нежния им бяг

тъгувам по снежинките.

Разплисквам цветовете -

крещят във кални багри,

а шеметният свят

изчезва сред въздишките.

 

***

Не се страхувам сутрин

и с грим от теменужки

прелиствам нотни блянове

от векове ненужни.

Творя те в синя чувственост,

от извратена гордост,

от каменно безумие

и страстна бездуховност.

Творя те като собственост -

безкрилна и безлична.

За да те имам истински,

когато съм различна.

 

22.01.08

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...