Jan 22, 2008, 10:36 PM

Когато съм различна

  Poetry
957 0 18
 

 

***

Разпилявам пръски сняг -

топят се в дъх от праскови

и в нежния им бяг

тъгувам по снежинките.

Разплисквам цветовете -

крещят във кални багри,

а шеметният свят

изчезва сред въздишките.

 

***

Не се страхувам сутрин

и с грим от теменужки

прелиствам нотни блянове

от векове ненужни.

Творя те в синя чувственост,

от извратена гордост,

от каменно безумие

и страстна бездуховност.

Творя те като собственост -

безкрилна и безлична.

За да те имам истински,

когато съм различна.

 

22.01.08

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...