Когато татко си отиде
Когато татко си отиде,
остави лист в любимата ми книга:
към лошите да бъда мълчалива,
а към добрите - двойно по-добра,
да уважавам хората трудолюбиви,
а себе си в труда да не щадя....
Когато татко си отиде,
остави ми очите си за спомен,
какво е виждал с тях -
мълчеше и не спореше,
понякога поклащаше глава -
нима на слепите са нужни очила?
Когато татко си отиде,
остави ми душата си за спомен,
сега живея с две души
за да ме пазят двойно от злини.
Когато татко си отиде –
ми завеща най-ценното богатство -
блестяща от мечти корона
да осветява земното ми кралство.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены
