Nov 18, 2009, 12:53 AM

Когато татко си отиде

  Poetry
8.4K 1 25

Когато татко си отиде,

остави лист в любимата ми книга:

към лошите да бъда мълчалива,

а към добрите - двойно по-добра,

да уважавам хората трудолюбиви,

а себе си в труда да не щадя....

 

Когато татко си отиде,

остави ми очите си за спомен,

какво е виждал с тях -

мълчеше и не спореше,

понякога поклащаше глава -

нима на слепите са нужни очила?

 

Когато татко си отиде,

остави ми душата си за спомен,

сега живея с две души

за да ме пазят двойно от злини.

 

Когато татко си отиде –

ми завеща най-ценното богатство -

блестяща от мечти корона

да осветява земното ми кралство.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...