5 окт. 2022 г., 11:34  

Когато теб те нямаше до мен... 

  Поэзия » Строгие формы
212 3 9

КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ ДО МЕН...

 

Умората е тъмното начало

и краят на сърдечните илюзии.

Не знам кога навън е наваляло

и кой хомот от тръни ми нахлузи.

 

А зимата така да ненавиждам

и дави ме отровният ѝ пушек,

Сред тухлички от лед и кал, зазиждан,

човек олеква – сенчица послушна.

 

Превърна ли надеждата си в камък,

зида дали ще мога да разбия?

Достатъчно ли е да вярвам само?

 

О, как ми липсва силното ти рамо –

на развилнялата се вън стихия

да устоя и продължа нататък...

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??