5 oct 2022, 11:34  

Когато теб те нямаше до мен...

485 3 9

КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ ДО МЕН...

 

Умората е тъмното начало

и краят на сърдечните илюзии.

Не знам кога навън е наваляло

и кой хомот от тръни ми нахлузи.

 

А зимата така да ненавиждам

и дави ме отровният ѝ пушек,

Сред тухлички от лед и кал, зазиждан,

човек олеква – сенчица послушна.

 

Превърна ли надеждата си в камък,

зида дали ще мога да разбия?

Достатъчно ли е да вярвам само?

 

О, как ми липсва силното ти рамо –

на развилнялата се вън стихия

да устоя и продължа нататък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...