Когато теб те нямаше до мен...
КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ ДО МЕН...
Умората е тъмното начало
и краят на сърдечните илюзии.
Не знам кога навън е наваляло
и кой хомот от тръни ми нахлузи.
А зимата така да ненавиждам
и дави ме отровният ѝ пушек,
Сред тухлички от лед и кал, зазиждан,
човек олеква – сенчица послушна.
Превърна ли надеждата си в камък,
зида дали ще мога да разбия?
Достатъчно ли е да вярвам само?
О, как ми липсва силното ти рамо –
на развилнялата се вън стихия
да устоя и продължа нататък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
