Когато споменът прерасне в измама.

Когато от него ужасно боли.

Тогава осъзнаваш, че него вече го няма

и няма  да го върнат твоите сълзи.

Когато сънят ти прекрачва в сумрака

и сяда до тебе в късния час,

ти осъзнаваш, че той вече не чака,

че няма вечно да тъне в мраз.

Когато ликът му някак  избледнява

и снимката му само ти припомня

какво за теб е означавал.

Това ли искаш да си спомняш?

Когато, когато - тогава.

Денят се изменя, с него и ти,

но знаеш, че животът някак продължава,

че така и няма да спре да боли!