Sep 29, 2010, 2:45 PM

Когато-тогава

  Poetry » Love
875 0 1

Когато споменът прерасне в измама.

Когато от него ужасно боли.

Тогава осъзнаваш, че него вече го няма

и няма  да го върнат твоите сълзи.

 

Когато сънят ти прекрачва в сумрака

и сяда до тебе в късния час,

ти осъзнаваш, че той вече не чака,

че няма вечно да тъне в мраз.

 

Когато ликът му някак  избледнява

и снимката му само ти припомня

какво за теб е означавал.

Това ли искаш да си спомняш?

 

Когато, когато - тогава.

Денят се изменя, с него и ти,

но знаеш, че животът някак продължава,

че така и няма да спре да боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...