Когато той си тръгва...
Не искам бисери, отчупени насилствено,
горят в ръцете ми като в пожар...
Сърцето ти, любими, днеска е убийствено,
щом къпе се в наченки на умряла жар...
•
Вземи си погледите без-утешни −
те нямат власт над чувстващи души!
Очи не топлят, щом са белоснежни...
От просени целувки, знаеш ли... Боли!
•
Ще върна всичко... Не го чувствам мое!
Не искам да играя роля на крадец...
На мен не връщай нищо − всичкото е твое −
така ми каза и един велик мъдрец...
•
Една-единствена прашинка ще жадувам нямо,
защото тя е мой подслон от векове.
Не взимай спомените! − те ми трябват само,
недей и тях... Ти всичко друго ми отне!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
