14.03.2010 г., 12:10

Когато той си тръгва...

878 0 12

Не искам бисери, отчупени насилствено,

горят в ръцете ми като в пожар...

Сърцето ти, любими, днеска е убийствено,

щом къпе се в наченки на умряла жар...

Вземи си погледите без-утешни −

те нямат власт над чувстващи души!

Очи не топлят, щом са белоснежни...

От просени целувки, знаеш ли... Боли!

Ще върна всичко... Не го чувствам мое!

Не искам да играя роля на крадец...

На мен не връщай нищо − всичкото е твое −

така ми каза и  един велик мъдрец...

Една-единствена прашинка ще жадувам нямо,

защото тя е мой подслон от векове.

Не взимай спомените! − те ми трябват само,

недей и тях... Ти всичко друго ми отне!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...