Mar 14, 2010, 12:10 PM

Когато той си тръгва...

  Poetry » Love
881 0 12

Не искам бисери, отчупени насилствено,

горят в ръцете ми като в пожар...

Сърцето ти, любими, днеска е убийствено,

щом къпе се в наченки на умряла жар...

Вземи си погледите без-утешни −

те нямат власт над чувстващи души!

Очи не топлят, щом са белоснежни...

От просени целувки, знаеш ли... Боли!

Ще върна всичко... Не го чувствам мое!

Не искам да играя роля на крадец...

На мен не връщай нищо − всичкото е твое −

така ми каза и  един велик мъдрец...

Една-единствена прашинка ще жадувам нямо,

защото тя е мой подслон от векове.

Не взимай спомените! − те ми трябват само,

недей и тях... Ти всичко друго ми отне!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...