alex_f52 (Александра Николова)
81 282
20 мая 2009 г., 10:05

Когато тя си отива 

  Поэзия
1312 0 3

Когато обичаш - вярваш,

дори да те лъжат в очите,

обичаш и не осъзнаваш,

че ти забиват нож в гърдите.

 

Надеждата сляпо те крепи,

съзнателно си затваряш очите

за явни и болезнени лъжи...

Знаеш, че ще си изплачеш сълзите.

 

Знаеш колко болка ще горчи

в нараненото ти сърце,

и продължаваш - то ще прости,

и пак протягаш ръце.

 

Не искаш и не осъзнаваш,

че тя - любовта си отива.

Не искаш и не проумяваш -

всичко между вас загива.

 

Оставяш всичко на нея,

на изчезналата любовна магия само,

но си нямаш и идея,

че забравяш какво е приятелско рамо.

 

Изневярата е тук, близко,

и сляп си, за да я съзреш,

толкова си паднал ниско

на лъжи дните си да отречеш.

© Александра Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви! Но тя от мен не си е отишла написах го за друг човек.
    За щастие имам човек до себе си, който много ме обича, както и аз него.
  • Тя никога не си отива, защото е вътре в нас, Алекс!
  • Любовта винаги си отива оставяйки след себе си много болка ,но най хубавото е че след тази болка пак идва щастието така че гледай само напред и мисли за бъдещето а не за миналото !Успех
Предложения
: ??:??