Когато тя си отива
Когато обичаш - вярваш,
дори да те лъжат в очите,
обичаш и не осъзнаваш,
че ти забиват нож в гърдите.
Надеждата сляпо те крепи,
съзнателно си затваряш очите
за явни и болезнени лъжи...
Знаеш, че ще си изплачеш сълзите.
Знаеш колко болка ще горчи
в нараненото ти сърце,
и продължаваш - то ще прости,
и пак протягаш ръце.
Не искаш и не осъзнаваш,
че тя - любовта си отива.
Не искаш и не проумяваш -
всичко между вас загива.
Оставяш всичко на нея,
на изчезналата любовна магия само,
но си нямаш и идея,
че забравяш какво е приятелско рамо.
Изневярата е тук, близко,
и сляп си, за да я съзреш,
толкова си паднал ниско
на лъжи дните си да отречеш.
© Александра Николова All rights reserved.
написах го за друг човек.
