22 янв. 2009 г., 09:18

Когато тя знае, че съм наоколо

668 0 1
Колко време не съм виждал,
как е възможно това?
То се случва сега,
когато най-малко го искам.
Вместо да гледам в нея,
аз навярно съм сляп.
Най-глупавият на този свят
съм, понеже изобщо не смея.

Това ли е отстрани да се гледам
и както всъщност ме вижда тя.
Когато тя знае, че съм наоколо,
да съм единственият в света.

Дали проблемът е в мене,
или тя изобщо не може,
да има какво да предложи,
за да заслужи моето време?
Защото постоянно се случва
да искаш когото нямаш
и ако сам останеш,
от това да не се научиш...

Това ли е отстрани да се гледам
и както всъщност ме вижда тя.
Когато тя знае, че съм наоколо,
да съм единственият в света.

Аз ли бягам или крия,
не виждам, не виждам, не виждам...
Хайде,
покажи ми какво ми липсва,
за да спрем с това...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поомешал си се нещо ... или поне това се случи с мен

    първата строфа е гадна ... ама много ...
    има добра идея която трудно успях да фокусирам във хаоса от думи ...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...