Колко време не съм виждал,
как е възможно това?
То се случва сега,
когато най-малко го искам.
Вместо да гледам в нея,
аз навярно съм сляп.
Най-глупавият на този свят
съм, понеже изобщо не смея.

Това ли е отстрани да се гледам
и както всъщност ме вижда тя.
Когато тя знае, че съм наоколо,
да съм единственият в света.

Дали проблемът е в мене,
или тя изобщо не може,
да има какво да предложи,
за да заслужи моето време?
Защото постоянно се случва
да искаш когото нямаш
и ако сам останеш,
от това да не се научиш...

Това ли е отстрани да се гледам
и както всъщност ме вижда тя.
Когато тя знае, че съм наоколо,
да съм единственият в света.

Аз ли бягам или крия,
не виждам, не виждам, не виждам...
Хайде,
покажи ми какво ми липсва,
за да спрем с това...