22.01.2009 г., 9:18

Когато тя знае, че съм наоколо

662 0 1
Колко време не съм виждал,
как е възможно това?
То се случва сега,
когато най-малко го искам.
Вместо да гледам в нея,
аз навярно съм сляп.
Най-глупавият на този свят
съм, понеже изобщо не смея.

Това ли е отстрани да се гледам
и както всъщност ме вижда тя.
Когато тя знае, че съм наоколо,
да съм единственият в света.

Дали проблемът е в мене,
или тя изобщо не може,
да има какво да предложи,
за да заслужи моето време?
Защото постоянно се случва
да искаш когото нямаш
и ако сам останеш,
от това да не се научиш...

Това ли е отстрани да се гледам
и както всъщност ме вижда тя.
Когато тя знае, че съм наоколо,
да съм единственият в света.

Аз ли бягам или крия,
не виждам, не виждам, не виждам...
Хайде,
покажи ми какво ми липсва,
за да спрем с това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поомешал си се нещо ... или поне това се случи с мен

    първата строфа е гадна ... ама много ...
    има добра идея която трудно успях да фокусирам във хаоса от думи ...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...