Когато вали
Тихо вали, да... навънка вали
сняг от много желания.
Тихо стани, да... рано стани,
за да видиш куп обещания.
Тихо върви... тихо мълчи...
превърни мечтите в дихание.
Щом се стъмни, щом се здрачи,
превърни ги в свое сияние.
Тихо кажи... тихо моли...
с безмълвни слова от сърцето.
С дума добра, в зима стопли...
усмивка сложи на лицето.
Тихо дари... тихо сложи
радост в шепа подадена.
Надежда раздай, тихо прости...
не търси милост от камък прегазена.
Тихо мълчи... тихо върви...
нека скалите се пукат.
Тихо прости... тихо стопли
свойте чувства... сутрин, за да те будят.
25.12.2020г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
