Dec 25, 2020, 4:27 PM

Когато вали

Poetry » Philosophical, Other

1.6K 4 13

Тихо вали, да... навънка вали
сняг от много желания.
Тихо стани, да... рано стани,
за да видиш куп обещания.

Тихо върви... тихо мълчи...
превърни мечтите в дихание.
Щом се стъмни, щом се здрачи,
превърни ги в свое сияние.

Тихо кажи... тихо моли...
с безмълвни слова от сърцето.
С дума добра, в зима стопли...
усмивка сложи на лицето.

Тихо дари... тихо сложи
радост в шепа подадена.
Надежда раздай, тихо прости...
не търси милост от камък прегазена.

Тихо мълчи... тихо върви...
нека скалите се пукат.
Тихо прости... тихо стопли
свойте чувства... сутрин, за да те будят.

25.12.2020г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея

10 place

Comments

terita (Теодора Атанасова)

Благодаря, Албенка, че хареса!

2021-01-27T08:19:32+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Нежност, доброта... Успех в конкурса, Теди!

2021-01-20T19:56:50+02:00
terita (Теодора Атанасова)

Марги, благодаря!
В тишината най-силно се чува...
Бъди здрава и щастлива!

2021-01-08T08:48:58+02:00
gamarima (Маргарита Петрова)

Тихо оставям и своя глас - за успех!Такива думи трябва да са силни и оглушителни - като мълнии,за да разцепват мрака на бездушието!

2021-01-07T19:16:11+02:00
terita (Теодора Атанасова)

Благодаря ви, че се спряхте, прочетохте, харесахте!
За всеки имам дума, но няма да ми стигне коментарното поле...
Днес е Богоявление!
От сърце ви желая здраве, щастие и усмивки, раздавайте радостни моменти!
Бъдете вдъхновени!
Благодаря ви!

2021-01-06T08:30:24+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0