14 мая 2024 г., 15:16

Когато всичко свърши

401 0 0
Когато всичко свърши

 

Не знам кога за мен ще дойде тя!

Дали и ще почука на вратата

или ще влезе просто ей така,

като просякиня непозната?

Едва ли ще ме пита как живях,

защото аз ще бъда само спомен!

Животът ми за нея ще е грях!

Но аз от него тръгвам си доволен!

Ще тръгна с нея! Няма на къде!

Ще се отворят портите на Ада,

или пък Раят ще ме призове?

За мен и тук, и там ще е награда!

Е, на земята всичко свърши, май?

От тук на сетне горе, в небесата

ще има много вино да се лее,

и Ангелките да редят салата!

Не съжалявам! Всичко има край!

Живях! Творих! С приятели лудувах!

Животът е илюзия безкрай!

Много нощи нея я сънувах!

Готов съм да си тръгна! Може би?

Прекрасна си! Ефирна и безплътна!

Където искаш, там ме отведи!

Аз знам, че хората не са безсмъртни!

13.05.2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...