14.05.2024 г., 15:16

Когато всичко свърши

396 0 0
Когато всичко свърши

 

Не знам кога за мен ще дойде тя!

Дали и ще почука на вратата

или ще влезе просто ей така,

като просякиня непозната?

Едва ли ще ме пита как живях,

защото аз ще бъда само спомен!

Животът ми за нея ще е грях!

Но аз от него тръгвам си доволен!

Ще тръгна с нея! Няма на къде!

Ще се отворят портите на Ада,

или пък Раят ще ме призове?

За мен и тук, и там ще е награда!

Е, на земята всичко свърши, май?

От тук на сетне горе, в небесата

ще има много вино да се лее,

и Ангелките да редят салата!

Не съжалявам! Всичко има край!

Живях! Творих! С приятели лудувах!

Животът е илюзия безкрай!

Много нощи нея я сънувах!

Готов съм да си тръгна! Може би?

Прекрасна си! Ефирна и безплътна!

Където искаш, там ме отведи!

Аз знам, че хората не са безсмъртни!

13.05.2024 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...