Когато всичко свърши
Когато всичко свърши
Не знам кога за мен ще дойде тя!
Дали и ще почука на вратата
или ще влезе просто ей така,
като просякиня непозната?
Едва ли ще ме пита как живях,
защото аз ще бъда само спомен!
Животът ми за нея ще е грях!
Но аз от него тръгвам си доволен!
Ще тръгна с нея! Няма на къде!
Ще се отворят портите на Ада,
или пък Раят ще ме призове?
За мен и тук, и там ще е награда!
Е, на земята всичко свърши, май?
От тук на сетне горе, в небесата
ще има много вино да се лее,
и Ангелките да редят салата!
Не съжалявам! Всичко има край!
Живях! Творих! С приятели лудувах!
Животът е илюзия безкрай!
Много нощи нея я сънувах!
Готов съм да си тръгна! Може би?
Прекрасна си! Ефирна и безплътна!
Където искаш, там ме отведи!
Аз знам, че хората не са безсмъртни!
13.05.2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени