3 апр. 2020 г., 09:50

Когато всичко свърши

695 0 1

Когато всичко свърши,

ще съм друга.

Тъй пророкуват първите

и мъдрите писатели.

Дано са прави.

В общата задруга

съм срещала от сой

ласкатели, дори предатели.

 

Когато всичко свърши,

ще узная.

Сега се лутам в кръг

и търся тих заслон.

Ветрецът пролетен,

любим до вчера и жадуван,

на риск излага близките

и мен - навън и в моя дом.

 

Когато всичко свърши

ще напиша.

С червени главни букви

думички до мен - писмо.

По-кратко от цъфтеж на детелина.

И като лъх на птица.

Който може, без да ме попита,

да го прочете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Време за размисъл имаме в излишък! Любопитна съм и ще надзърна крадешком в писмото ти, Хриси! Чудесен оптимистичен полъх!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...