Когато всичко свърши
Когато всичко свърши,
ще съм друга.
Тъй пророкуват първите
и мъдрите писатели.
Дано са прави.
В общата задруга
съм срещала от сой
ласкатели, дори предатели.
Когато всичко свърши,
ще узная.
Сега се лутам в кръг
и търся тих заслон.
Ветрецът пролетен,
любим до вчера и жадуван,
на риск излага близките
и мен - навън и в моя дом.
Когато всичко свърши
ще напиша.
С червени главни букви
думички до мен - писмо.
По-кратко от цъфтеж на детелина.
И като лъх на птица.
Който може, без да ме попита,
да го прочете.
© Христина Комаревска All rights reserved.
