3.04.2020 г., 9:50

Когато всичко свърши

688 0 1

Когато всичко свърши,

ще съм друга.

Тъй пророкуват първите

и мъдрите писатели.

Дано са прави.

В общата задруга

съм срещала от сой

ласкатели, дори предатели.

 

Когато всичко свърши,

ще узная.

Сега се лутам в кръг

и търся тих заслон.

Ветрецът пролетен,

любим до вчера и жадуван,

на риск излага близките

и мен - навън и в моя дом.

 

Когато всичко свърши

ще напиша.

С червени главни букви

думички до мен - писмо.

По-кратко от цъфтеж на детелина.

И като лъх на птица.

Който може, без да ме попита,

да го прочете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Време за размисъл имаме в излишък! Любопитна съм и ще надзърна крадешком в писмото ти, Хриси! Чудесен оптимистичен полъх!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...