3 abr 2020, 9:50

Когато всичко свърши

696 0 1

Когато всичко свърши,

ще съм друга.

Тъй пророкуват първите

и мъдрите писатели.

Дано са прави.

В общата задруга

съм срещала от сой

ласкатели, дори предатели.

 

Когато всичко свърши,

ще узная.

Сега се лутам в кръг

и търся тих заслон.

Ветрецът пролетен,

любим до вчера и жадуван,

на риск излага близките

и мен - навън и в моя дом.

 

Когато всичко свърши

ще напиша.

С червени главни букви

думички до мен - писмо.

По-кратко от цъфтеж на детелина.

И като лъх на птица.

Който може, без да ме попита,

да го прочете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Време за размисъл имаме в излишък! Любопитна съм и ще надзърна крадешком в писмото ти, Хриси! Чудесен оптимистичен полъх!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...