- Ще спиш ли?
Не отговори,
а нощта въздъхна и стана много, много тихо:
- Време ми е – напомни ѝ отново.
- Не, не ми се спи, още ми е рано...
Времето в този миг прозорец им отвори
и накъдри реалността
със огледални сребърни вълни.
- Но ти заспивай,
аз ще те изчакам да се върнеш -
някои светове отново ще ги събера
за да ги пребродя, ...