27 окт. 2013 г., 17:25

Кой

621 0 1

                             „По-добре да остаряваме като катедрали,

                            а не като цървули”  Момо Капор

 

 

Кой ще държи ръката ми, когато остарея

и ще ме води бавно през този шумен свят?

Косите ми ще милва, макар и побелели

и чай ще ми приготвя със билков аромат?

 

Из сънищата  нощем ще странства неповикан,

куп спомени в красива мозайка ще реди?

До мене ще осъмва във изгрев перуников

и заедно ще срещаме възторзи и беди?

 

Дали ще има някой в любимата ми стая –

последен, търсен, искан, най-верен и любим?

Какво ли Бог решил е за мене, аз не зная...

(Дано с мечтите дръзки Фортуна не гневим...)

 

А може и обратното в живота  да  се случи...

Старея катедрално, а не като галош.

С любимите си котки, със верните си кучета

сама да стигна Лета една дъждовна нощ.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав,
    мисля,че човек с такава душевност не
    може да бъде обречен на самота!
    А може би много скоро ще ни кажеш кой?

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...