Кой

27.10.2013 г., 17:25 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 2

525 0 1

„По-добре да остаряваме като катедрали,
а не като цървули” Момо Капор
Кой ще държи ръката ми, когато остарея
и ще ме води бавно през този шумен свят?
Косите ми ще милва, макар и побелели
и чай ще ми приготвя със билков аромат?
Из сънищата нощем ще странства неповикан,
куп спомени в красива мозайка ще реди?
До мене ще осъмва във изгрев перуников
и заедно ще срещаме възторзи и беди?
Дали ще има някой в любимата ми стая –
последен, търсен, искан, най-верен и любим? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Индигово синьо
Изгубих се в посоките на дните

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Намерих те

Намерих те – във тъмното светулка, в небето нощно – падаща звезда. Звукът във тишината – на цигулка,...
Жената на гробаря

До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...

Още произведения »