„По-добре да остаряваме като катедрали,
а не като цървули” Момо Капор
Кой ще държи ръката ми, когато остарея
и ще ме води бавно през този шумен свят?
Косите ми ще милва, макар и побелели
и чай ще ми приготвя със билков аромат?
Из сънищата нощем ще странства неповикан,
куп спомени в красива мозайка ще реди?
До мене ще осъмва във изгрев перуников
и заедно ще срещаме възторзи и беди?
Дали ще има някой в любимата ми стая –
последен, търсен, искан, най-верен и любим? ...