И защото съм мътна и дива река
те повлякох в дълбокото с мене.
Нямам пристан, но пак и така си тека
към безкрая на лудото време.
И защото съм тиха и твоя сълза
пред олтара на Господ притихвам
и топя се безогнено в капка тъга
дето с грешника в сън се усмихва.
И защото съм малка и чужда в това-
да обичам, да мразя, да давам
ще остана далечна и с теб в любовта,
кой каквото е дал...,то това получава.