Кой забрави обич да посее
Събличам старата си кожа
При кожар ще я заложа
Да даде за обич амулет
За моя нов живот билет
Не плача за вчера
Нито за всяка затворена бариера
Научих се - огънят гори
Ледът те смръзва и боли
Каквото си посял - ще жънеш
Можеш да затънеш...
Кой забрави обич да посее
Вятър само ще му вее
Не може реколта да събираш от сърцата
Останеш ли затворен в главата
Отвори душата си
С мислите си сей
Усмихвай се и пей
Живей...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены
