Събличам старата си кожа
При кожар ще я заложа
Да даде за обич амулет
За моя нов живот билет
Не плача за вчера
Нито за всяка затворена бариера
Научих се - огънят гори
Ледът те смръзва и боли
Каквото си посял - ще жънеш
Можеш да затънеш...
Кой забрави обич да посее
Вятър само ще му вее
Не може реколта да събираш от сърцата
Останеш ли затворен в главата
Отвори душата си
С мислите си сей
Усмихвай се и пей
Живей...
© Любомир Деничин All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
