Събличам старата си кожа
При кожар ще я заложа
Да даде за обич амулет
За моя нов живот билет
Не плача за вчера
Нито за всяка затворена бариера
Научих се - огънят гори
Ледът те смръзва и боли
Каквото си посял - ще жънеш
Можеш да затънеш...
Кой забрави обич да посее
Вятър само ще му вее
Не може реколта да събираш от сърцата
Останеш ли затворен в главата
Отвори душата си
С мислите си сей
Усмихвай се и пей
Живей...
© Любомир Деничин All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
