13.01.2012 г., 23:41

Кой забрави обич да посее

1.3K 0 13

Събличам старата си кожа
При кожар ще я заложа
Да даде за обич амулет
За моя нов живот билет
Не плача за вчера
Нито за всяка затворена бариера
Научих се - огънят гори
Ледът те смръзва и боли
Каквото си посял - ще жънеш
Можеш да затънеш...
Кой забрави обич да посее
Вятър само ще му вее
Не може реколта да събираш от сърцата
Останеш ли затворен в главата
Отвори душата си
С мислите си сей
Усмихвай се и пей
Живей...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...